„Гълъбово – тъгата ми нежна“ е стихотворение, наситено с емоция и носталгия. То рисува картина на едно малко градче, останало в спомените като символ на детството, на загубения дом и на вечния копнеж по уют и близост. Авторът се връща в мислите си по улиците на Гълъбово, търсейки пейката, сянката, прозореца, които вече ги няма – но живеят в сърцето му.

Гълъбово – тъгата ми нежна

Малко градче, а сърцето ми сбираш,
в теб всяка пътека – спомен боли…
По детските улици сянка се скита,
а времето шепне: „Помниш ли ти?“

Пейката стара пред входа ни плаче,
трепери листо над прашния път…
Домът ми го няма – но още се влача
към тебе, макар и със скърбен дух прът.

В прозорците гасне живот от минало,
една усмивка – останала сън…
Но пак се връщам – сълзата ми стича,
в Гълъбово – моят изгубен уютен щур ден.